Цените на газа в Европа се удвоиха, а най-тежкото тепърва предстои

Рекордните горещини са причина газовите електроцентрали да компенсират част от недостига на електроенергия, вместо да нагнетяват повече газ в хранилищата

Европа е в разгара на поредната лятна гореща вълна. Именно това е една от причините предстоящата зима да се очертава като скъпа.

Рекордните температури увеличават търсенето на електроенергия, докато сушата и горещините ограничават производството от водноелектрически и атомни централи. Това принуждава газовите електроцентрали да компенсират част от недостига точно в момент, когато Европа би трябвало да нагнетява повече газ в хранилищата си.

Натискът вече се усеща на пазара на едро, се казва в анализ на „Евронюз“.

Фючърсите на нидерландския TTF, основният газов бенчмарк в Европа, са поскъпнали с около 120% от началото на 2026 г., достигайки приблизително 63,7 евро за мегаватчас на 18 август.

Цените на газа все още са значително под пика от 350 евро за мегаватчас, достигнат по време на енергийната криза през 2022 г., предизвикана от руската инвазия в Украйна. Европа обаче се насочва към зимата с изчерпани запаси и ограничени възможности да поеме нов шок в предлагането.

Най-голямата неизвестна сега е времето, фактор, който не може да бъде контролиран.

Защо цените на газа в Европа отново се повишават

Ръстът се ускори точно в най-неподходящия момент.

Обичайно през лятото Европа възстановява запасите си от газ, преди домакинствата да започнат да ги използват за отопление през зимата.

Тази година процесът на нагнетяване на газ съвпадна с поредица от нарушения в доставките.

Ормузкият проток остава на практика затворен, Норвегия удължи спиранията на добива в някои газови находища, а сушата намали производството от водноелектрически и атомни централи.

Газовите електроцентрали компенсират част от този недостиг в момент, когато търсенето на електроенергия расте заради горещата вълна. Така се увеличава търсенето на същото гориво, което Европа трябва да складира за зимата.

Резултатът е пазар с много малко свободен капацитет.

„Няколко неблагоприятни риска от страна на предлагането вече се реализираха, а запасите от газ са исторически ниски в навечерието на отоплителния сезон“, заяви икономистът от „Оксфорд Икономикс“ Даниел Крал в скорошен анализ.

Компанията очаква да повиши прогнозата си за цените на европейския газ през септември, като средната стойност може да достигне близо 60 евро за мегаватчас през четвъртото тримесечие на 2026 г. и първото тримесечие на 2027 г., спрямо сегашната прогноза от 45 евро.

Европа стана по-устойчива, но не е защитена от времето

Европа е намалила потреблението на газ с приблизително 15% до 20% спрямо 2021 г. Промишлеността е свила използването на газ, възобновяемите енергийни източници са се разширили, а термопомпите са заменили част от газовото отопление.

Глобалното предлагане на втечнен природен газ също се е увеличило. Европа разполага с повече терминали за внос и може да привлича доставки, когато цените се повишат. Това прави реалния физически недостиг на газ много по-малко вероятен, отколкото по време на кризата през 2021 и 2022 г.

По-ниското потребление обаче не премахва най-голямата уязвимост на Европа.

„Оксфорд Икономикс“ посочва, че зависимостта между температурите и търсенето на газ остава почти абсолютна. Миналата зима, когато температурите за кратко паднаха под дългосрочната средна стойност, спестяването на газ в Европа спрямо нивата отпреди 2021 г. се сви до едва 5% до 10%.

Европа е намалила обичайните си нужди от газ. Тя обаче не е премахнала зависимостта си от горивото, когато зимата стане необичайно студена.

Именно затова запасите са толкова важни.

Хранилищата са буферът между нормалната зима и шока в предлагането.

Когато запасите са високи, търговците могат да поемат рязко застудяване, без агресивно да наддават за нови доставки. Когато запасите са ниски, всяка седмица с по-ниски от очакваното температури се превръща в надпревара за доставки.

Числото, което има значение

В началото на август европейските газови хранилища са били запълнени едва на около 57%.

Данните на „Газ Инфраструктура Европа“ показват ниво от 57,1% към 1 август, което е най-ниската стойност за този момент от годината в наличната историческа серия.

Правилата на ЕС продължават да поставят цел от 90% запълненост, макар че държавите вече разполагат с по-голяма гъвкавост по отношение на срока за постигането ѝ. Целта може да бъде достигната между 1 октомври и 1 декември, а при трудни пазарни условия са предвидени допълнителни възможности за отлагане.

Брюксел също насърчи държавите да обмислят използването на тази гъвкавост и намаляване на целта до 80%, когато пазарните условия затрудняват запълването на хранилищата.

Газовите хранилища са енергийният килер на Европа.

Газът може да се превърне в проблем за ЕЦБ

Тук поскъпването на газа престава да бъде само енергийна тема.

То се превръща в инфлационен проблем, а впоследствие и в проблем за Европейската централна банка (ЕЦБ).

Цените на газа на едро се променят по-бързо от сметките на домакинствата, тъй като енергийните компании често хеджират покупките си месеци предварително. „Оксфорд Икономикс“ изчислява, че средното пренасяне на промените в цените на едро към потребителските цени достига своя пик около шест месеца след първоначалното движение.

Защитата обаче отслабва, ако цените останат високи. С изтичането на договорите и сключването на нови от страна на доставчиците цените на дребно постепенно се доближават до тези на едро.

Ефектът ще бъде значително различен в отделните европейски държави.

В Германия и Австрия обикновено се използват по-дългосрочни договори с фиксирани цени, което забавя пренасянето на поскъпването. Франция, Италия и Испания реагират по-бързо. В Нидерландия пренасянето на промяната в цените е почти незабавно.

Италия се откроява, тъй като съчетава сравнително бързо пренасяне на ценовите промени с висока зависимост от газа. Затова „Оксфорд Икономикс“ определя страната като най-уязвимата голяма европейска икономика при газов ценови шок.

Така поскъпването на газа се превръща не просто в проблем за суровинния пазар, а потенциално и в проблем за паричната политика.

„Оксфорд Икономикс“ изчислява, че общата инфлация в еврозоната може да се движи около 3,5% през втората половина на 2026 г. при сегашните цени на газа на едро, в сравнение с малко над 3% в последната базова прогноза на компанията.

ЕЦБ вече повиши лихвените проценти в отговор на инфлационен шок, предизвикан от енергията.

Пазарите широко очакват ново увеличение с 25 базисни пункта през септември.

Собствените прогнози на ЕЦБ от юни вече показаха, че общата инфлация ще остане висока заради по-скъпата енергия, като се очаква тя да достигне 3,4% през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г.

По-студена зима следователно може да създаде неприятна комбинация: отслабване на покупателната способност на домакинствата и по-високи лихвени проценти.